Псалм 107:33,34
„Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша. Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.“ Псалмът е много ясен и подчертава, че всичко в света се случва заради греховете на хората.
Хафец Хаим (еврейски мъдрец, равин, праведник, духовен лидер на своето поколение 1838—1933) каза, че всяка душа има нужда от Геула (Изкупление), да изплати всичко, което дължи на небето.
Хафец Хаим също каза: „Днес в света, за кратък период от време, се случват промени, които преди са отнемали стотици години.“ Виждаме, че колелото на времето се върти с удивителна скорост. „Какво ни направи Хашем?“ Защо всичко се промени толкова много? Хафец Хаим отговори на тези въпроси: „От дните на Сътворението досега, купища неплатени сметки са се натрупали на небето. ( Всички грехове се записват и се дава време на човек да се изправи.) Преди идването на Мошиах, всички тези сметки трябва да бъдат платени, защото Избавлението ще елиминира йетцер хара (склонност към зло), което ще доведе до премахването на целия съвременен световен ред, изграден върху войната на човека с йетцер хара. Следователно всяка душа носи отговорността да плати всичко, което дължи на небето. И тъй като дните на Мошиах са много близо, е необходимо да се ускори този процес. Откакто Хофец Хаим изрази това мнение, темпът на събитията в света се увеличи още повече. Сякаш колелото на времето се ускорява със заповедта: „Побързай!“ Всеки разумен човек ще разбере, че живеем в специална епоха, която в много близко бъдеще ще промени целия световен ред и следователно темпът на събитията се ускорява всеки ден.
Друго характерно явление е, че човечеството буквално е обладано от конвулсии на гняв – сякаш живеем в гъста гора, заобиколени от диви, хищни животни. Държава е във вражда с държава, хората в държавата са във вражда един с друг. В един народ партия враждува с партия. Всеки е срещу всеки, всеки е готов да разкъса ближния си. И това явление на нашата ера е предвидено от пророците:
Захария 8:10
„защото настроих всичките човеци всекиго против ближния му.“
„Нетърпимостта е в основата на злото. Не нетолерантността, произтичаща от всяка заплаха или опасност. Не непоносимостта, която се поражда от негативния опит. Просто непоносимост към друго същество, което се осмелява да съществува, което се осмелява да намали пространството във вселената, оставено за вас. Нетърпимост без причина. Толкова е дълбоко в нас, защото всяко човешко същество тайно желае цялата вселена за себе си. Единственият ни изход е да се научим на състрадание без причина. Да се грижим един за друг просто защото другият съществува. chabad.org
И огън излезе от Бога” (10:2).
Има съд и има съдия. Тази истина трябва да бъде гравирана в сърцето на всеки, който има разум. Всяко наше действие, всяка дума, която произнасяме, се взема под внимание и нищо не изчезва или забравя.
„Веднъж една жена дойде при мен“, казва Рав Зилберщайн, „и щом започна да говори, веднага избухна в сълзи, без да може да се успокои. Тя не можеше да произнесе нито дума. Само след няколко минути започна да ми разказва, че на мястото, където работеше, има още пет жени. Това са нейни колеги в работата и са я обидили до дъното на душата.
„Дори и един час да поседя тук, няма да мога да ви опиша всички издевателства над мен“, каза жената. Тя разказа, че нейните колеги лъжливо са я обвинявали в неща, които не са се случвали, тормозели са я ужасно, позорили са я публично и т.н. Ужасното им поведение продължило дълго време и през цялото това време животът й бил по-горчив от смъртта. Нямаше спокойствие нито денем, нито нощем.
„А аз – продължи разказа си тя – изобщо не реагирах на тях! Обиждаха ме, но аз мълчах, смееха ми се, но аз не казах нито дума. Те ме опозориха публично, a аз сякаш имах вода в устата. Реших, че е по-добре да съм сред обидените, които не обиждат другите в замяна.”
Какво стана накрая?
Всевишният събра всички дългове. „И петте мои колежки, които ме обиждаха – каза през сълзи жената, – бяха нападнати от страшна болест. Никоя от тях не избяга от това.“
По-нататък жената каза, че когато това станало известно, тези болни хора изпращали посредници при нея, за да я помолят да им прости за всичко. „Но какво мога да кажа? Дори и да кажа думата „прости”, това няма да е искрена прошка след всичко, което съм преживяла и изтърпяла от тях.”
Това се случва, когато човек извършва действия, без да го осъзнава. Понякога му се струва, че е свободен и оставен сам на себе си и че никой няма да му въздаде за стореното. Но, както вече беше казано, Всевишният не забравя нищо.
Най-лошото е, че понякога човек се докарва до състояние, в което нищо не може да се поправи. Дори и да иска да се покае, да поиска прошка за стореното и дори да плати много пари, за да се помири с този, когото е обидил, измамил, окрал или опозорил, жертвата просто не е в състояние да му прости. Не всеки може! Случва се обиждащият да не е възнамерявал да обиди никого, а просто да е казал това, което е казал, сякаш на шега. Шегата го е разсмяла, но ближният му не. Затова има само един изход – не обиждайте никого, дори на шега! Такъв смях може да се превърне в нещо много сериозно и тогава на обиждащият няма да му бъде до смях.
Всички знаем такива случаи, всички сме наясно. И все пак се случва да срещнете хора, които обиждат ближните си – на шега или сериозно. Те трябва да знаят, че ще носят отговорност за всичко това. Нека бъдем мъдри, преди да действаме! (Бархи Нафши)