Понякога човек открива ключ към времето не в календара, а в думите. Докато четях коментар под статия, попаднах на идея, която ме накара да погледна на Еклисиаст с нови очи – като на пророческа карта на човешката история.
В третата глава на книгата Еклисиаст намираме един от най-поетичните и загадъчни текстове в Библията. Авторът, „Коелет“, традиционно се счита за цар Соломон, синът на Давид и цар на Израел:
„За всичко си има време и срок за всяка работа под небето…“
Следват 28 двойки противоположности, които изглеждат като житейски състояния: време за раждане и време за умиране, време за събаряне и време за изграждане и т.н. Но според великото кабалистично тълкувание на Виленския Гаон, този текст е нещо много повече от мъдра поезия. Той съдържа скрито пророчество за хода на човешката история, разделена на 28 епохи по около 214 години всяка.
Структурата на времето според Виленския Гаон
Според еврейската традиция светът ще съществува 6000 години преди да настъпи месианската епоха. Когато разделим 6000 на 28, получаваме приблизително 214 години за всяко „време“. Според Виленския Гаон, всяко от тези времена от Еклисиаст 3 описва последователна фаза в историята на човечеството.
За да валидира това тълкувание, самият Гаон разпознава началото на последното „време за война“ през 1812 г., по време на Наполеоновите войни. Тази епоха продължава до 2026 г., което прави периода между 1812 и 2026 една от най-кървавите и трансформационни епохи в човешката история — от световните войни до Холокоста и създаването на Държавата Израел.
След нея започва последното време: „време за мир“ (2027–2240 г.), което според традицията съвпада с месианската епоха, възстановяването на духовния ред и Третия храм.
Пълната хронология на 28-те времена
С помощта на математически изчисления и точна синхронизация с еврейския и григориански календар, всяко „време“ е съотнесено към конкретни години и свързано с ключови събития от световната история. Таблицата включва:
- Номер на периода (1–28)
- Цитат от Еклисиаст
- Години по еврейски и григориански календар
- Историческо събитие, отразяващо същността на периода
| № | Време | Еврейски години | Григориански години | Събитие |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Време за раждане | 1–214 | -3759–-3546 | Сътворение на света, Адам и Ева |
| 2 | Време за умиране | 215–428 | -3545–-3332 | Каин и Авел, смъртта влиза в човешката история |
| 3 | Време за насаждане | 429–642 | -3331–-3118 | Разрастване на човечеството, поколенията преди Потопа |
| 4 | Време за изкореняване на насаденото | 643–857 | -3117–-2903 | Потопът на Ной – унищожение на покварения свят |
| 5 | Време за убиване | 858–1071 | -2902–-2689 | Следпотопно насилие, Нимрод, възход на империите |
| 6 | Време за изцеляване | 1072–1285 | -2688–-2475 | Призив към Авраам, Завет с Бога |
| 7 | Време за събаряне | 1286–1500 | -2474–-2260 | Продажбата на Йосиф, Яков слиза в Египет |
| 8 | Време за изграждане | 1501–1714 | -2259–-2046 | Живот в Египет, формиране на племената на Израел |
| 9 | Време за плач | 1715–1928 | -2045–-1832 | Изходът от Египет, Златният телец, бунтове в пустинята |
| 10 | Време за смях | 1929–2142 | -1831–-1618 | Влизане в Обетованата земя, победи при Йерихон |
| 11 | Време за тъга | 2143–2357 | -1617–-1403 | Период на съдиите – духовна и политическа нестабилност |
| 12 | Време за танци | 2358–2571 | -1402–-1189 | Цар Давид и Соломон, изграждане на Първия храм |
| 13 | Време за разхвърляне на камъни | 2572–2785 | -1188–-975 | Разделяне на царството, идолопоклонство, вътрешни войни |
| 14 | Време за събиране на камъни | 2786–3000 | -974–-760 | Пророци зове народа към покаяние – духовно събиране |
| 15 | Време за прегръдки | 3001–3214 | -759–-546 | Вавилонски плен – покаяние и надежда за завръщане |
| 16 | Време за въздържане от прегръдки | 3215–3428 | -545–-332 | Завръщане и Втори храм без Божието присъствие |
| 17 | Време за търсене | 3429–3642 | -331–-118 | Елинистичен натиск – народът търси идентичността си |
| 18 | Време за изгубване | 3643–3857 | -117–97 | Вътрешен разпад, борби между фарисеи и садукеи |
| 19 | Време за съхраняване | 3858–4071 | 98–311 | Рабан Йоханан бен Заккай – съхраняване на Тората |
| 20 | Време за изхвърляне | 4072–4285 | 312–525 | Византийски гонения, изхвърляне на еврейското учение |
| 21 | Време за раздиране | 4286–4500 | 526–740 | Погроми, насилствени покръствания, ислямска експанзия |
| 22 | Време за шиене | 4501–4714 | 741–954 | Златният век в Испания – изграждане на нови центрове |
| 23 | Време за мълчание | 4715–4928 | 955–1168 | Спокойствие с напрежение – мълчание преди буря |
| 24 | Време за говорене | 4929–5142 | 1169–1382 | Маймонид, философия и защита на вярата |
| 25 | Време за обичане | 5143–5357 | 1383–1597 | Кабалистичен разцвет в Цфат – духовна любов |
| 26 | Време за мразене | 5358–5571 | 1598–1811 | Погроми в Източна Европа, Хмелницки, омраза |
| 27 | Време за война | 5572–5785 | 1812–2025 | Наполеонови войни, Холокост, войни на Израел |
| 28 | Време за мир | 5786–6000 | 2026–2240 | Настъпваща месианска епоха, бъдещ мир и възстановяване |
Едно допълнително потвърждение за пророческия характер на времевата структура намираме и в книгата на пророк Даниил (12:11–12):
„А от времето, когато се премахне всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението – хиляда двеста и деветдесет дни. Блажен е онзи, който очаква и достигне хиляда триста тридесет и пет дни.“
Този текст може да се тълкува исторически така:
- През 599 г. пр.н.е. в Йерусалимския храм е прекратено принасянето на всекидневната жертва поради навлизането на вавилонските войски на Навуходоносор.
- 1290 години по-късно, през 691 г. сл.н.е., е издигнат Куполът на Скалата върху мястото на Светая Светих – мерзостта на запустението.
- Още 1335 години по-късно ни отвеждат до 2026 г., годината, която бележи края на „времето за война“ и отваря пътя към обещаното време на мир.