Как да разберем дали семейството ви наистина е преследвано от фатални неуспехи или просто става дума за стереотипи, които се предават от поколение на поколение? Какви повтарящи се сценарии трябва да ви накарат да се замислите? И как да спрете действието на родово проклятие? Разясняваме с помощта на психолог и гещалт терапевт.
Родовото проклятие е сценарий, който се предава по наследство
От гледна точка на езотериката или дори религията, това е целенасочено негативно въздействие върху рода с цел наказание. Или резултат от собствени отрицателни постъпки. Подобен механизъм е описан и в Библията: „Ще прати Господ върху теб проклятие, смут и бедствие във всяко дело на ръцете ти, каквото и да предприемеш, докато бъдеш унищожен“ (Второзаконие). Смята се, че такова проклятие отслабва до седмото поколение или дори по-рано, ако потомците полагат усилия за неговото прекъсване.
От психотерапевтична гледна точка родовото проклятие представлява травма, която се предава в рамките на семейната система между поколенията. Трябва да се замислите за тежко наследство, ако в семейството се повтарят определени сценарии, които сякаш са извън личния избор на човека:
- повтарящи се заболявания
- безплодие по мъжка или женска линия
- фалити и разорения
- липса на любовни отношения (т.нар. „венец на безбрачие“)
Възможно е да сте чували за „родово проклятие на Кенеди“ или за трагичната съдба на рода Романови. Тези истории добре илюстрират как работят наследствените сценарии.
Травмите от далечното минало влияят на живота ни днес
Това влияние обикновено остава неосъзнато, затова тези модели често се възприемат като проклятие. Мистични нещастия или фатален случай започват да следват семейството през поколенията. Например: всички мъже умират на 40 години или всички първородни деца не оцеляват.
Старата травма в семейството, обикновено на три-четири поколения назад, отеква като ехо в следващите поколения. Влияние оказват както фатални събития, така и формирани стереотипи на взаимодействие между членовете на семейството, които несъзнателно се предават на децата и водят до едни и същи резултати. В практиката си съм виждала и трите варианта казва Мария Бразговская: случаи, когато родово проклятие е било самоналожено — човек е проклел сам себе си в даден момент от живота си.
Особеността на това родово проклятие е, че симптомите му могат да бъдат изключително разнообразни. Фаталните епизоди изглеждат различно, макар и да произтичат от един и същи скрит сценарий. Друга важна характеристика на родовото проклятие е, че човек може съзнателно да се стреми да изгради живота си, но въпреки усилията всичко отново завършва с провал. Например, жена може силно да желае да стане майка, но да не успява да забременее, или ако успее, да се сблъсква с усложнения — и това да се повтаря през няколко поколения.
Действието на родово проклятие не е вечно
Обикновено то трае три-четири поколения и постепенно отслабва, дори ако не се предприемат целенасочени усилия за неговото прекъсване. Например, прабаба ви може да е била „нулевият пациент“ — първата, засегната от родово проклятие, защото е извършила убийство на съпруга си. Следващото поколение може да израсне с огромна тревога относно брака. Още едно поколение по-късно тази тревога се трансформира в подсъзнателен страх от мъжете или от собствения гняв. С всяко следващо поколение обаче влиянието намалява.
Друго е, ако родово проклятие се поддържа чрез съзнателни убеждения. Появяват се определени „семейни правила“, чийто произход понякога не може да бъде проследен. Например: „Не сме били богати, няма защо и да започваме“ — често се чува в семейства, където предците са били ограбени или убити. Или: „Мъжете са опасни, стой далеч от тях или роди дете за себе си“ — в семейства, където е имало насилие.
Тук границите започват да се размиват: дали става дума за еднократен фатален епизод, който е оставил дълбока следа, или за последствията от дълбоко вкоренени съзнателни матрици.
Но понякога нещата стоят иначе. Например когато хората започват да култивират своето „родово проклятие“ и съзнателно или несъзнателно го предават на следващите поколения. Разбира се, с намерение да ги „предпазят“, без изобщо да разбират къде се крие истинската причина за своята тревога.
Например в семейството постоянно се повтаря: „Не сме живели богато, няма и смисъл да започваме.“ Това знание се превръща в своеобразна традиция, в правило, което трябва да се следва: „Дядо ти беше офицер, баща ти стана генерал, и ти ще вървиш по същия път.“ Или обратното: „Какво образование? Отиваш да работиш във фабриката, както баща ти и дядо ти.“
За бившите соц. страни типична травма са събития като революцията и последвалият беден живот. Милиони хора изведнъж се оказват без пари и под заплаха за живота си. Този урок е бил дълбоко запечатан в съзнанието на техните деца и внуци: те вече „знаят“, че да си богат е опасно, че на държавата не може да се има доверие и че най-безопасният начин да живееш е като не се набиваш на очи. С времето животът и управлението се променят, но много от нас все още несъзнателно следват същите модели на мислене. Много хора и до днес носят от онова време неосъзнат страх, че ресурсите винаги ще са малко, че трябва да се трупат запаси и че разходването на средства е опасно.
Как да спрете действието на родово проклятие
Каквото и да е обяснението, ако усещате, че във вашия род тегне нещастие, има смисъл да се задълбочите в историята си. Съставете родословно дърво и проследете дали наистина става въпрос за някакъв фатален сценарий, който се повтаря от поколение на поколение.
Какво всъщност се повтаря през поколенията? Или просто сами се плашите, защото е тъжно да гледате как членовете на вашето семейство са преживели тежки събития? Важно е да осъзнаете, че всички хора в даден момент се сблъскват с предизвикателства и загуби — това само по себе си не е проклятие. Ако забелязваме повтарящи се епизоди, можем да говорим за родово проклятие или за междугенерационна травма. Ако няма такава повтаряемост, трябва да се обърнем навътре към себе си, а не да обвиняваме семейството си за неуспехите.
Полезна стъпка за промяна е да включите в родословното си дърво всички, които са били „изключени“. Хората, за които е забравено, от които са се отвърнали или които са били пренебрегнати. Промяната започва заедно с уважението към всички, които са част от вашия род и източник на вашия живот.
Помислете за ресурсите, които вашите предци са ви оставили. Какво биха могли да ви научат? Какво са ви завещали в духовен или практичен план? Вашият род пази не само болка, но и добри истории: може би в семейството ви някога късметът е бил на ваша страна, усилията са били възнаградени, или втори брак е донесъл щастие след първоначален провал.
Спрете да упреквате рода си — започнете да уважавате и да бъдете благодарни. Така се формира достъпът до силата на рода. Изследвайте матрицата на вашето собствено съзнание. Кои правила ограничават живота ви? Кой негативен сценарий носите и несъзнателно осъществявате? Разгледайте тези убеждения внимателно:
- Кога сте приели това правило?
- Защо вече не е актуално?
- Кога и за кого е било разумно?
- С какво ви е помагало?
Създайте, дори само на хартия, алтернативна реалност. Забелязвайте други модели на взаимоотношения в живота си.
Първата крачка към спирането на родово проклятие е да прекъснете предаването на вредни правила. За целта обаче трябва да осъзнаете и преработите травмата — а това е изключително трудно да направите сами. Нужно е да уловите момента, когато травмата се е случила. За това се съставя родословно дърво и се отбелязват всички повтарящи се сценарии. Ако моделите се повтарят системно, пред вас стои родов сценарий. Ако няма такава системност, по-вероятно е да става дума за лична травма на човека.
Втората стъпка е да престанете да виждате в рода си само лошото. Родът носи и силни страни, които дават опора. Например: може би вашето семейство винаги е било успешно в работата, или дори в трудни времена е успявало да се справи. Или имате история на хора, които смело са се преселвали и започвали нов живот на ново място. Опирайте се на тези добри истории. Приемете ги като свои ресурси, за да станете първият човек във вашия род, на когото всичко ще се получи.
Автор: Мария Бразговская