В тази част ще представим два живи потока свързани с темата живот след смъртта, в които Кшиштоф Яцковски споделя видения за починалия си приятел Марек Римушко. Г-н Римушко беше основател и главен редактор на списание Nieznany Świat („Непознат свят“), посветено на парапсихологията, уфологията и паранормалните явления.
Той е починал на 22 юли 2019 г. Около два месеца по-късно се явил на г-н Яковски в поредица от видения, споделяйки много интересна информация за процеса на умиране и прехода към живот след смъртта в духовния свят. На 2 септември 2019 г. Кшиштоф Яцковски направил жив поток, в който споделил посланието на Римушко.
Вторият жив поток се състоял почти четири години по-късно. На 30 април 2024 г. Кшиштоф Яцковски решил отново да се свърже с душата на приятеля си и да го попита как изглежда мястото, в което се намира сега. В този текст ще ви представим и двете сесии.
Неочаквани видения и послание от Марек Римушко
Г-н Яковски се прибираше у дома късно вечерта, когато изведнъж усети присъствието на г-н Римушко и го чу да го пита дали си спомня жената, която е седяла на дивана му в апартамента и го е питала за починалата си дъщеря. Но Кшиштоф Яцковски нямаше представа за какво говори Римушко. Прибра се и легна. На следващия ден не можеше да спре да мисли за инцидента, но все още не си спомняше за такава жена.
Внезапно обаче осъзна, че подобно събитие наистина се е случило, но преди много години, в стария му апартамент. Жената беше дошла при него с въпроси за дъщеря си, починала от естествена смърт. Кшиштоф Яцковски беше раздразнен, защото това не беше случай, с който обикновено се занимава, и не знаеше как да помогне. Жената разкри, че когато дъщеря ѝ се разболяла тежко, тя помолила Бог да вземе нея вместо дъщеря ѝ. Но Бог не изпълнил молбата ѝ, и дъщеря ѝ загинала.
Оттогава жената загубила не само вярата си в Бога, но и във всичко от духовна природа. Кшиштоф Яцковски отвърнал, че няма представа как би могъл да възстанови вярата ѝ. Тогава жената го помолила да докаже, че дъщеря ѝ все още съществува някъде. „Просто искам да знам, че тя все още е някъде“, казала тя. Но тогава Кшиштоф Яцковски никога не бил задавал такива въпроси и не бил изследвал темата за живот след смъртта, затова се почувствал безпомощен. Просто не знаел как да предостави такова доказателство.
Жената започнала да плаче. Разтревожен от това поведение, Кшиштоф Яцковски взел снимката на дъщеря ѝ, която тя държеше в ръцете си, и се насилил да се концентрира върху нея. След известно време видял себе си как записва три изречения: Майко, харесва ми тук. Аз съм тук заедно с Клеменс. Когато се върнеш тук, ще бъдеш с нас.
Жената пребледняла и казала, че преди две години е загубила и съпруга си, чието име било Клеменс. Като цяло, банален инцидент, нищо впечатляващо – бихте казали. Но едно нещо привлече вниманието на Кшиштоф Яцковски. Думата „върнеш“. Какво означава, че ще се върне? Къде?
Това беше, което Кшиштоф Яцковски си спомни от случая с жената през 90-те. Все още мислейки за него, той излезе на балкона да пуши цигара. Докато стоеше там, внезапно видя лицето на г-н Римушко, който се взираше в привидно безкрайно бяло пространство – празно, простиращо се пред него. Пророкът чу Римушко да казва: „Сега трябва да запълня това пространство с мислите си и да създам своя собствен свят. Но този свят тук е като времето.“
След това Кшиштоф Яцковски видя Римушко как стои в прага на огромно пространство с форма на бумеранг. Изведнъж Римушко удари рамката на вратата, и вътрешните стени на бумеранга се осветиха с безброй екрани. Всеки от тези екрани показваше снимка от миналия живот на Римушко. На Кшиштоф Яцковски му стана ясно, че Римушко може да преживее всеки от тези моменти отново, сякаш за първи път.
Видението приключи, но Кшиштоф Яцковски беше силно развълнуван и едновременно объркан. Най-вече се бореше да разбере аналогията с времето, която Римушко сподели. Цялия ден размишляваше върху значението ѝ.
На следващия ден, докато отново пушеше на балкона, Кшиштоф Яцковски внезапно осъзна, че точно както времето непрекъснато се променя, светът, за който говореше Римушко, може да бъде променян, пренареждан и преосмислян според желанията на душата, която го е създала. Интуитивно усети, че реалността на такова създание е коренно различна от нашата представа за реалност.
На следващия ден Кшиштоф Яцковски се събуди много рано. Изпи кафе, излезе на балкона и седна. Все още беше леко уморен, така че след кратко време задряма. Беше лек сън – полудрямка, при която можеше да чува минаващи коли. Внезапно отново видя лицето на починалия си приятел. Видя го как левитира хоризонтално в лежащо положение.
– Искаш ли да знаеш какво е умирането?
Без да чака отговор, той продължи:
– Това е като да падаш в себе си, да се потапяш в истинското си съзнание, в своя свят, в реалния си свят. Земният свят е само временна илюзия.
Кшиштоф Яцковски се събуди, все още под силното впечатление от съня. Но разбираше ясно кратката вест, която Римушко му сподели. Усещаше, че истинският ни дом е там, където и да е, и че там прекарваме по-голямата част от времето си, а този свят е само кратко излизане, което правим от време на време. Също така усети, че докато сме тук, ние винаги сме едновременно и там – сякаш част от нас никога не е напускала. Реалността на отвъдното винаги е с нас, защото винаги е в нас. Винаги сме свързани с истинския си дом. Този живот е само форма на илюзия. Но ние се идентифицираме толкова силно с нея, че забравяме истинския си произход.
Контакт с г-н Римушко четири години по-късно
На 30 април 2024 г. Кшиштоф Яцковски решава да се свърже с приятеля си на живо в YouTube и да му зададе въпроси за живот след смъртта. Ето превода на тази необичайна сесия:
(Римушко): Видимата вселена е просто макет…
(дълга пауза)
(Кшиштоф Яцковски): Виждам го да се намира в стилен апартамент… седи на бюро и пише…
(дълга пауза)
(Римушко): Човек е многомерно същество… душата също е многомерна… всеки път, когато напускаме земното съществуване и се връщаме „у дома“, ние пренасяме същността и характера на този живот със себе си в живот след смъртта в отвъдното…
(Кшиштоф Яцковски): Напълно съм съгласен с това твърдение. Убеден съм, че когато напускаме тази реалност, взимаме със себе си всичко, което сме направили и преживели тук – независимо дали е добро или лошо…
(Римушко): Ако си харесвал живота, който си живял, можеш свободно да го пресъздадеш тук и да го продължиш… в духовен план нищо не се губи… единствено тялото губи всичко и се разпада… тялото е елемент от материалния свят… душата отнася със себе си всичко, което е било живо и истинско… и то ѝ принадлежи…
Тук има духовно напреднали същества, но те не се намесват в твоята еволюция… (дълга пауза)… Монотонното съществуване е грешка и води до неудовлетвореност… затова искаме да се въплътим отново, да преживеем раждане, живот и смърт на Земята…
Вечността е трудна за разбиране, защото тя постоянно се променя и съдържа безброй раждания, животи и смърти в материалния свят… винаги съществуваш, но и винаги се променяш (мълчание)… в началото е плашещо, когато се върнеш тук… защото трябва да създадеш сам своя свят чрез въображението си… но това не отнема много време – бързо разбираш как работи всичко…
В началото може дори да изпиташ страх… липсва ти „основата на съществуването“… трябва да използваш въображението си, за да запалиш светлината… когато го разбереш, ще започнеш да създаваш свят, основан на всички преживявания от всичките си предишни животи…
Материалният свят е макет… духовният свят е реалният… тези два свята са изключително различни по същност… Тук съществуваш в свят, който сам си създал, но не си сам в него… хората, които обичаш, са с теб… взел си ги със себе си и си ги пресъздал чрез въображението си…
(Кшиштоф Яцковски): Това е много странно и трудно за разбиране… някой би казал, че ние създаваме копия на хората там… предпочиташ ли да бъдеш с копие или с оригинала?…
Но помислете… т.нар. „оригинали“, които оставяме на Земята, са преходни аватари, които се разпадат на прах след смъртта… толкова за „оригиналите“… но енергията е вечна…
Той ми казва сега, че материалният ни свят е едно адско царство, каквото и да разбираме под думата „ад“… същества, лишени от дух, обитават този материален свят… те са отхвърлени същества… изгонени са и изпратени в материалното измерение… изглежда, че това измерение лежи в най-външните покрайнини на духовното царство… тези същества са се възпротивили на духовния свят и са лишени от правото да се завърнат там… поради своите деяния… странно… първото впечатление, което Римушко сподели с мен в това предаване, беше това за „макет“… усещам, че видимата вселена е изкуствено създаден макет, поставен около нас… а зад него — пустота… безкрайна, студеща пустота… (дълго мълчание)…
(Римушко) тук, в духовното царство, смирението е от съществено значение… важно е да избираш доброто… но това трябва да бъде твой свободен избор… отхвърлените същества са сред вас… невидими са… те жадуват да предизвикат когнитивна празнота във вас… искат да ви лишат от дълбочина на мисълта… желаят да бъдете повърхностни… но мислите са храна за душата… Кшиштоф Яцковски чувам думата „pro filio“… но не знае какво означава…
