msn.com: Голямо океанско течение в Южното полукълбо е променило посоката си за първи път в историята на наблюденията – според климатолозите това е „катастрофален“ повратен момент за глобалната климатична система.
Испански морски учени от El Institut de Ciències del Mar (ICM-CSIC) в Барселона потвърдиха промяната, която предизвика тревога сред учените по света заради потенциала ѝ да ускори глобалното затопляне и да дестабилизира времето навсякъде по планетата.
„Това драматично обръщане на океанската циркулация в Южното полукълбо потвърждава, че глобалната климатична система е навлязла в катастрофална фаза“, заяви климатологът Бен Сий в социалните мрежи.
Колапсът засяга дълбокото обръщане на водите в Южния Атлантик – част от т.нар. глобален „конвейер“ на океанските течения, който обикновено пренася студена, богата на хранителни вещества вода към повърхността и движи разпределението на топлината по света.
Изследването, публикувано на 2 юли, описва срив и обръщане на течението Deep Western Boundary Current (DWBC) в Южния Атлантик – ключова част от Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC). Това течение е изключително важно за регулиране на глобалните температури и за съхраняване на въглероден диоксид в дълбокия океан.
Данните на ICM показват, че през 2023 г. потокът на DWBC се е обърнал от север към юг за няколко последователни месеца – първото такова събитие за последните 30 години непрекъснати наблюдения.
„Това е безпрецедентно наблюдение и потенциален „преломен момент“, каза физикът и водещ автор д-р Марилена Олтманс. Тя предупреди, че промените могат да намалят способността на Южния океан да съхранява топлина и въглерод.“
Според ICM-CSIC причината вероятно е отслабването на антарктическата циркулация – процес, задвижван от формирането на студени, солени водни маси край Антарктида. Тази система се е забавила с до 40% от края на 90-те, а новите резултати показват, че дестабилизацията може да е по-бърза от очакваното.
Какво следва?
Досега се предполагаше, че цялата Атлантическа меридионална преобръщаща циркулация (AMOC) (известна и като Гълфстрийм) може да спре. Ако това се случи, Европа я очаква миниледникова епоха с понижение на зимните температури с 10-30°C. Специалистите са 98% сигурни, че AMOC ще спре до 2100 г., но някои нови изследвания сочат, че колапсът може да се случи още тази година или поне през следващите десетилетия.
Докладът на ICM предупреждава, че обръщането на DWBC може да освободи огромни количества въглероден диоксид, складиран в дълбоките океански резерви. Океаните до момента поглъщат около 25% от антропогенните CO₂ емисии. Ако този въглерод бъде освободен, концентрацията на CO₂ в атмосферата може да се удвои – което би направило настоящите климатични цели напълно неизпълними.
„Планетата ни изпраща все по-ясни сигнали, че прекрачваме критични граници“, алармират учените от института.
Море като топла вана
Тази промяна съвпада с невиждана морска гореща вълна в Средиземно море. Буй в Испания е отчел температура на морската вода от 31°C на 4 юли – колкото топла вана. Температурна аномалия от +6.21°C е отчетена в северозападната част на Средиземно море спрямо средната стойност за периода 1982–2015 г. Такива рекордни топлини вълни променят цели морски екосистеми.
Затоплянето на повърхността може допълнително да забави или дестабилизира океанските течения и да ускори опасната спирала на климатични промени.
Край на хроничния, начало на остър климатичен стрес
Обратът на течението е първият подобен случай в съвременността, причинен от човешка дейност, а не от ледникови цикли. Изследователите предупреждават за засилена опасност от внезапни промени в мусоните, сривове в риболовните ресурси и бързо покачване на морското равнище в Южното полукълбо.
„Това обръщане на океанската циркулация потвърждава, че климатичната система на Земята е навлязла в катастрофален етап“, казва климатологът Бен Сий.
Освободеният въглерод от дълбините може да удвои нивата на CO₂ и да провали всички опити за справяне с климатичните промени. Затова изследователите настояват за спешно преосмисляне на глобалните стратегии за адаптация.
Как обръщането на океанско течение в Южния океан може да се отрази на България
Защо е важно какво се случва в далечния Южен Атлантик?
Макар да се случва далеч от нашите брегове, подобна промяна има потенциал да повлияе на климата в целия свят – включително и у нас. България не е изолирана от глобалната климатична система и последствията от един такъв „катастрофален повратен момент“ могат да достигнат до всеки дом.
По-екстремни и непредвидими климатични явления
Ако Атлантическата циркулация (AMOC) се забави или спре, цяла Европа, включително България, може да преживее по-студени и по-дълги зими, както и резки смени на сезоните. Специалистите прогнозират повече екстремни явления като суши, внезапни порои, бури и горещи вълни. Така климатът ще стане по-труден за предвиждане и управление.
Уязвимо селско стопанство и по-високи цени на храните
Българското селско стопанство е особено чувствително към резки промени във времето. Неочаквани застудявания, продължителни суши или внезапни порои могат да унищожат реколтата и да намалят производството на основни култури. Това означава по-високи цени на храните, несигурност за фермерите и риск от недостиг на определени продукти.
Риск за Черноморието – покачване на морското равнище
Промяната в океанските течения и ускореното топене на ледовете може да доведе до по-бързо покачване на морското равнище по българското Черноморие. Това застрашава плажовете, крайбрежната инфраструктура и туристическия сектор. Ерозията на брега, наводненията и нуждата от скъпи защитни мерки могат да се превърнат в реален проблем през следващите десетилетия.
Застрашени морски екосистеми и риболов
Дестабилизирането на морските екосистеми в резултат на климатични промени ще засегне рибните ресурси в Черно море. Възможно е да изчезнат някои видове, да се намали уловът и това да удари по рибарските общности и морската икономика на страната.
Социални и икономически предизвикателства
Климатичните промени могат да доведат до увеличение на цените на храните и ресурсите, засилване на социалното напрежение и евентуално натиск от климатични мигранти от засегнати райони. Икономиката ще трябва да се адаптира към новата несигурност, а уязвимите групи в обществото ще се нуждаят от повече подкрепа.
Въздействие върху здравето и качеството на живот
По-честите горещи вълни, студове и екстремни климатични явления ще повлияят негативно на здравето на възрастните хора, децата и хората с хронични заболявания. Здравната система ще трябва да се подготви за нови предизвикателства, свързани с климатичния стрес.
