Живот след смъртта: Какво има там?
За първи път в сесия, излъчена на 8 март 2023 г., Пророкът се осмели да се фокусира върху въпроса за природата на живот след смъртта. В увода към сесията той заяви, че се съмнява дали изобщо може да се получи видение по темата живот след смъртта. Някак винаги е изпитвал огромно уважение към тази стъпка, сякаш тя е форма на престъпление. Но осъзнал, че страховете му са безпочвени, и реши да се осмели да пресъздаде видението. Ето превод на сесията живот след смъртта:
Поглед към отвъдното: полският ясновидец Кшиштоф Яцковски разказва за живот след смъртта 1 част:
(Кшиштоф Яцковски): Виждам огромен вихър… вихър, увиснал в безкрайното пространство… Виждам светлини, които излизат от него – правоъгълни светлини… в интензивни сини, червени, жълти, зелени цветове… светлини… мисля, че е портал… (дълга пауза)… огромен вихър в безкрайното пространство… после излизащите светлини… и усещам три измерения… (дълга пауза)…
Странно, има три измерения… първото е измерението на личната свобода… не съм сигурен какво е второто измерение… третото е измерението на поробването… първото е измерението на свободата… (дълга пауза)… не мога да назова второто измерение… но имам ясно усещане, че е твой свободен избор кое от тези три измерения да влезеш… никой не те принуждава… когато напуснеш този свят, падаш във вихъра и в тези светлини, а след това се изправяш пред трите нива/измерения, през които трябва да преминеш…
Това не е окончателният загробен живот… трябва да преминеш през всяко от тези три нива… трябва да прекараш време във всяко от тях и да анализираш миналия си живот… сам… (смее се)… а отвън, до трите слоя, равнини… това не са измерения в буквалния смисъл на думата, приличат повече на пластове… до тези три слоя виждам красива светлина… тя е сфера от прекрасна светлина… тази сфера е поставена до трите слоя… и ти ще се обърнеш към тази светлина… тя е твоята храна и сила… мощ…
Тази светлина е мощ… когато преминеш през трите равнини – и искам да подчертая, че това е твой избор – тогава можеш да влезеш в светлината… но това не означава, че ще се слееш с нея… благодарение на тази светлина можеш да създадеш каквото поискаш… пълна творческа свобода… не е нужно да си сам там… всичко около теб е създадено от теб… някои искат да направят пряк път и да влязат веднага в светлината… но е по-добре да преминеш през трите равнини… но свободната воля управлява… можеш да преминеш през слоевете, но не е задължително… но усещам, че е по-добре да не ги пропускаш… не го правете… по-добре е да ги преминете… странно…
Когато преминеш слоевете и накрая влезеш в светлината, тогава изобщо няма значение как си живял… какво си направил… всичко се приема за незначително… светлината ти дава съвсем различно усещане за съществуването… в живот след смъртта се връщаме се към истинския смисъл на живота, който от земната гледна точка е непостижим… (дълга пауза)… много е странно, но там всеки има свой собствен свят… когато идваме на този свят, той е един за всички… дори да има различни места, различни региони, флора и фауна… в живот след смъртта се връщаме в своя собствен свят… който сме внимателно изтъкали като гоблен… тези изтъкани светове може да са много древни… усещам безброй такива светове…
Но всяка душа се връща в своя собствен свят… който тя е създала… с мислите си, с енергия, вибрации и воля… но ако се замислим, какво е душата освен мисъл, енергия и воля?.. (дълга пауза)… преживявания… усещам, че преживяванията са същността на земното ни съществуване… ние ги вземаме със себе си в живот след смъртта… вземаме ги със себе си… и те са жизненоважни за духовния свят… какво?.. изглежда, че не е полезно за една душа да остава твърде дълго в духовния свят… свят, дефиниран от идеалност… заобиколен от идеални същества… душата стагнира в тази идеалност… затова тя трябва да се обогатява с преживявания, за да поддържа подходящ енергиен баланс…
Хм… тези индивидуални светове отдалеч изглеждат като малки облачета… красиви… те са обхванати от пространство с приятен топъл цвят… в това пространство виждам тези малки неправилни облачета… това са индивидуалните светове, създадени от душите… те са красиви и перфектни… и пълни със събития и живот… не сме изолирани в тях… да ги наречем раи… те са разположени в това обширно пространство с кремав цвят… всяко от тези малки облачета е цял свят…
Душите се връщат в тези светове като пчели в кошер… те носят преживявания със себе си… това е техният дом… но смисълът на духовното съществуване на душата в отвъдното изисква периодично завръщане на земята… много е странно, но усещам чувство за дълг в този процес на връщане… вероятно и на други планети… да станеш аватар, да събираш преживявания, да се връщаш в духовния свят, да преминаваш очистване и да установяваш духовен баланс, и да се завръщаш в един от индивидуалните светове… това е истинският ти дом, който носи дълбок смисъл и значение…
Но нека помислим за момент колко сме емоционално свързани с този земен свят, колко сме свикнали с него и колко красиво може да бъде тук… затова е трудно да си представим, че има живот след смъртта и там има цял друг свят, който ни очаква, свят, който е нашият истински свят… също така усещам симбиоза между двата свята… душите трябва да пътуват между тях… напред-назад… хм… двата свята са жив колективен организъм…
Съществува взаимозависимост… (дълга пауза)… преживяванията, които събираме тук, са много важни за живот след смъртта, за духовния свят… защото духовният свят е заседнал в идеалност, а преживяванията тук са жизненоважни стимули за него… за да се избегне стагнация… въпреки цялата красота, която носи… колко странно… ясно виждам тези неправилни цветни облачета… и сега усещам, че група души може да споделя един и същ свят… но има огромно количество от тези цветни светове, разположени в това празно кремаво пространство… (пауза)…
Въображението ни оживява и подхранва тези светове… можеш да създадеш всичко, което пожелаеш, с въображението си… дори можеш да пресъздадеш земни условия там, например пейзажи или хора… всичко може да бъде създадено… и това няма да бъде просто някакъв филм на екран… ще бъде истинско, живо и уникално творение… затова преживяванията ни тук са толкова важни за живот след смъртта – те са градивните елементи на творенията в духовния свят… за нашия идеален свят… това е постоянен труд, който трябва да се вложи, за да се избегне застой… (пауза)
Сега съм много близо до сферата на светлината и гледам отдалеч към малките облачета… кремавият цвят на пространството, което ги заобикаля, идва от сферата… но сферата е центърът на този свят, а малките цветни облачета са разположени около нея… тази кремава светлина излъчва чувство на дълбок мир… всичко там работи чрез въображение… дори можеш да пресъздадеш света, който си оставил на земята… можеш да имаш всички хора, които познаваш от земята… въпреки че те все още са тук… въображението ти ще ги създаде за теб там… така се обогатява духовният свят… трудно е да се изрази с думи, но мисля, че всичко се свежда до преживявания, спомени за събития и хора, които „пренасяш“ в живот след смъртта, в духовния свят, за да го оживиш с тези преживявания…
Те са вдъхновение за творението… за да разшириш своето творение… свят, роден от въображението ти… сега усещам, че голямата сфера от светлина жадува за тези преживявания… сякаш тази сфера има нужда от тях… ние, като души, можем да създаваме тези красиви светове, но сферата притежава всички наши преживявания, направени на земята, и за нея те са най-ценното… (пауза) хааа!… Отидох твърде далеч, как мислите?…
В известен смисъл смятам, че не бива да правя сесии по теми живот след смъртта, защото те не могат да бъдат проверени – но от друга страна, защо не?… Добре, нека спрем дотук… от време на време ще правя сесии от типа живот след смъртта, така да се каже „фантастични видения“, и трябва да призная, че се страхувах да го направя… Сигурен съм, че не предадох всичко адекватно и изчерпателно…
Странно, защото изглежда, че най-голяма полза от всичко това има сферата… сферата позволява на групи души да създават красиви светове в нейната светлина, чрез нейната светлина… тези светове възникват от преживяванията, направени тук на земята… и тогава се получава симбиоза между множеството светове в духовното царство и нашия свят тук, и вероятно на други планети…
Изглежда, че всяко малко преживяване тук е много важно за живот след смъртта, за духовния свят… моето, твоето, на кучето ми – всяко преживяване… преживяванията на всичко живо… знаем, че дори растенията са способни на някакво усещане… те имат своя собствена осъзнатост… за нас, хората, нашите преживявания са важни… но за сферата, да я наречем БОГ, преживяванията на всички други същества вероятно са също толкова важни… СИМБИОЗА…
